Постинг
26.06.2020 09:56 -
емигрантка
ЕМИГРАНТКА
Тя вече беше една от модните икони, но светлините на прожекторите продължаваха да събуждат в нея отминали чувства. Стоеше пред камерата и играеше. Да, играеше собствената си роля на своя живот.
Погледна отражението в огледалото и не можа да повярва. Тя ли беше това?- Посърнал поглед, леко хлътнали скули, които умело прикриваше с фон дьо тен, я издаваха.
-Стоп!- извикаха зад камерата и всички спряха. Снимачният ден беше завършил. Един от многото напрегнати дни, бележещи за нея края на едно начало.
Малката нимфа, както я наричаха, надена ленената си рокля, същата тази, която майка И беше дала на изпроводяк. Тогава не подозираше какво я очаква, но родителите И имаха нужда от нейната поддръжка.
Мани, както самата тя се наричаше, все още не се беше отърсила от спомените по родния дом. Тъгата ,понякога, я завладяваше в мрачни помисли. Златисто-червените И къдрици се спускаха по раменете, като разбушували се морски вълни.
А навън нощта я очакваше и трябваше да започне следващия спектакъл. Сгушена в малката яка на вече поизтрития балтон, протягаше изваяния си разголен крак.
Уличните фенери примигваха и осветяваха кръга от нейния нов свят.За да прикрие страха, си представяше, че я поздравяват. Студената нощ в този непознат град я обгръщаше със своята непредсказуемост, а тя, преобразена до неузнаваемост, потрепваше под лунния отблясък на нощната хладина.
Така започнаха дните да се нижат, а тя продължаваше и продължаваше да играе, претръпнала в новата си роля, на своя непокълнал живот.
@ 2020г
* * *
В мига на своята утробност,
пречупена от спомени незрими,
останала в безбрежността самотна
на дните позабравени, но истинни
в един живот на празници далечни-
на чувства пламенни и живи, и сърдечни,
прекършени от дните нечовечни.
Тя вече беше една от модните икони, но светлините на прожекторите продължаваха да събуждат в нея отминали чувства. Стоеше пред камерата и играеше. Да, играеше собствената си роля на своя живот.
Погледна отражението в огледалото и не можа да повярва. Тя ли беше това?- Посърнал поглед, леко хлътнали скули, които умело прикриваше с фон дьо тен, я издаваха.
-Стоп!- извикаха зад камерата и всички спряха. Снимачният ден беше завършил. Един от многото напрегнати дни, бележещи за нея края на едно начало.
Малката нимфа, както я наричаха, надена ленената си рокля, същата тази, която майка И беше дала на изпроводяк. Тогава не подозираше какво я очаква, но родителите И имаха нужда от нейната поддръжка.
Мани, както самата тя се наричаше, все още не се беше отърсила от спомените по родния дом. Тъгата ,понякога, я завладяваше в мрачни помисли. Златисто-червените И къдрици се спускаха по раменете, като разбушували се морски вълни.
А навън нощта я очакваше и трябваше да започне следващия спектакъл. Сгушена в малката яка на вече поизтрития балтон, протягаше изваяния си разголен крак.
Уличните фенери примигваха и осветяваха кръга от нейния нов свят.За да прикрие страха, си представяше, че я поздравяват. Студената нощ в този непознат град я обгръщаше със своята непредсказуемост, а тя, преобразена до неузнаваемост, потрепваше под лунния отблясък на нощната хладина.
Така започнаха дните да се нижат, а тя продължаваше и продължаваше да играе, претръпнала в новата си роля, на своя непокълнал живот.
@ 2020г
* * *
В мига на своята утробност,
пречупена от спомени незрими,
останала в безбрежността самотна
на дните позабравени, но истинни
в един живот на празници далечни-
на чувства пламенни и живи, и сърдечни,
прекършени от дните нечовечни.
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Тъжни новини за псевдонационалисти
Вариант Б - Събота късен следобед
Тъжни новини за псевдонационалисти
Вариант Б - Събота късен следобед
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
