Постинг
13.07.2016 18:02 -
Наполеон и наполеоновците
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2016 07:47
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.07.2016 07:47
НАПОЛЕОН И НАПОЛЕОНОВЦИТЕ
...
Наполеон е казал: "Дайте на народа една играчка, така ще му минава времето и той ще се остави да бъде воден; но винаги трябва умело и хитро да криете от него крайната цел".
"Е, ние елитите винаги крием крайната си цел и даваме на тълпата харесваната от нея играчка: изборите. И тя си мисли,че нещо избира..."
КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Умората надделяваше. Тя приседна, за да си поеме дъх и зарови в чантата. Какво ли търсеше? Да, всичко беше един лош сън. Това, че след излизане от болницата беше друг човек, не можеше да оправдае действията й. Времето беше отнело голяма част от живинката, която я държеше. Тя не съзнаваше и не й се вярваше, че възрастта има своя граница и идва ден, в който трябва да я прекрачиш, а тогава... без помощта на лекаря, не можеш да продължиш. Искаше й се да е същото жизнено същество, което беше, но дните... Ах, тези дни бяха оказали своето въздействие. Колкото и да не искаше трябваше да почине. Слънчевите отблясъци я заслепяваха. Първият сняг представляваше препятствие за изнемощелите й крака. Звучеше тъжно, но вярата, че все още може, я крепеше. А сега умората си казваше своето и отнемаше голяма част от спомените, от щастливите мигове. Тя вече чувстваше липсата на близките. Издрънчалите на пътя коли я пробудиха и дооформиха мислите й. Какво ли се беше случило?... Едната от тях, до неузнаваемост сплескана, препречваше пътя... А хората?... Всеки забързан за някъде като че ли не забелязваха... Въпреки силния трясък, тишина и апатия. Напрежението от станалата катастрофа висеше във въздуха. Приседнала на струпаните камъни и тя не помръдваше. Минаваща по отстрещния тротоар, възрастна дама, я съгледа. - Хей, Вие!... - викна й. Вика й стресна седящата. Тя се обърна. - Как сте? - Добре съм. Малко да почина и ще продължа... Това поуспокои минаващата, на видима възраст около 70 години и с двете си дружки продължи пътя си. Седящата въздъхна... Миг за спомени или за молитва?!?... Някаква сянка се приближи. Пазарската й чанта зееше съблазнително, а хлябът стърчеше необезпокояван. Това не беше убегнало от зоркия поглед на минаващия. В този момент той се засили да го сграбчи... Последни проблясъци й възвърнаха силите и тя, със спасената чанта, продължи към дома.
КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Умората надделяваше. Тя приседна, за да си поеме дъх и зарови в чантата. Какво ли търсеше? Да, всичко беше един лош сън. Това, че след излизане от болницата беше друг човек, не можеше да оправдае действията й. Времето беше отнело голяма част от живинката, която я държеше. Тя не съзнаваше и не й се вярваше, че възрастта има своя граница и идва ден, в който трябва да я прекрачиш, а тогава... без помощта на лекаря, не можеш да продължиш. Искаше й се да е същото жизнено същество, което беше, но дните... Ах, тези дни бяха оказали своето въздействие. Колкото и да не искаше трябваше да почине. Слънчевите отблясъци я заслепяваха. Първият сняг представляваше препятствие за изнемощелите й крака. Звучеше тъжно, но вярата, че все още може, я крепеше. А сега умората си казваше своето и отнемаше голяма част от спомените, от щастливите мигове. Тя вече чувстваше липсата на близките. Издрънчалите на пътя коли я пробудиха и дооформиха мислите й. Какво ли се беше случило?... Едната от тях, до неузнаваемост сплескана, препречваше пътя... А хората?... Всеки забързан за някъде като че ли не забелязваха... Въпреки силния трясък, тишина и апатия. Напрежението от станалата катастрофа висеше във въздуха. Приседнала на струпаните камъни и тя не помръдваше. Минаваща по отстрещния тротоар, възрастна дама, я съгледа. - Хей, Вие!... - викна й. Вика й стресна седящата. Тя се обърна. - Как сте? - Добре съм. Малко да почина и ще продължа... Това поуспокои минаващата, на видима възраст около 70 години и с двете си дружки продължи пътя си. Седящата въздъхна... Миг за спомени или за молитва?!?... Някаква сянка се приближи. Пазарската й чанта зееше съблазнително, а хлябът стърчеше необезпокояван. Това не беше убегнало от зоркия поглед на минаващия. В този момент той се засили да го сграбчи... Последни проблясъци й възвърнаха силите и тя, със спасената чанта, продължи към дома.
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
