Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2015 00:42 - СМЕЛИЯТ СИНИГЕР
Автор: mihala Категория: Поезия   
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.05.2015 20:11


 

След като облаците задоволиха своята потребност и изляха върху нас излишъци от трясък и дъжд, се усети пролетна хладина. Улиците измити, градинките поляти...Само полегналите божури не показваха своето удовлетворение. Листата още не се бяха 
отърсили от натежалите капки, когато пред мен изведнаж долетя, с чирикане, малко синигерче. Мъничките крилца трепереха. То застана пред една проблясваща, от току-що появилото се слънце, 
локвичка и с тревожно гласче продължи да чирика. Настоятелно призоваваше своите събратя. Не спря и когато му подавах трохички. Но не клъвна нито една. Цялото му телце трепереше. Нещо се беше случило. С леко разтворени крилца продължаваше да трепери и да чирика, докато от близкия храст не излетя 
възрастен синигер. Кацна пред него, необезпокояван от присъствието ми. Малкото изреди поредица от звуци. Големият, видимо притеснен, литна. Мъничето продължи да призовава своите, като не обръщаше внимание на добронамереността ми, а най демонстративно завъртя гръбче. Излетяха от храста още няколко синигера и след като мъничкото ги насочваше, политваха в същата посока. Чувстваше се напрежение в движенията им. След като отлетя и последният , мъничкото спря да трепери, но 
продължаваше да стои вцепенено, но изпълнило своя дълг. Със своите малки крилца беше долетяло и призовало за помощ.
@
28.5.2015г

             image


Тагове:   р-з,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287801
Постинги: 1633
Коментари: 1303
Гласове: 9069
Спечели и ти от своя блог!
Архив