ЕДНО ОТМИНАЛО НАЧАЛО
@
Не бях там, но тишината от отминали съчувствия, разбуждаха
недокоснати истини.Вълнуващи истини, неоставени, отлетяли
някъде към незабравена случайност.Среща и начало на една
вълнуваща любов и раздяла.Отпусната на дланите си ,тя изливаше
своята душа в река от сълзи. Тъгата я беше завладяла и в
неудържим копнеж за нещо по-добро ,раздираше незарастнали
рани. Не знаеше какво,но мисълта й за нещо, което ще може да я
избави от този живот, извикваше наяве нови и нови изблици на
незадоволеност. Искаше, но това й искане беше едно
неоформено зрънце надежда живот.
2.
Лунната нощ побутваше незабравени чувства и я подкрепяше по
пътя за една самотна разходка. Дали беше сама, това не можеше
да каже, защото, страхът от самотата в нощта, не съществуваше.Тя
вървеше по тихите улички на градчето без цел и посока. Даже и
мисълта и беше спряла да я вълнува.
3.
Изгряващата луна обливаше в златиста светлина морската лунна
пътека. Тя не забелязваше нищо. Само музиката от близкото
капанче показваше, че все още има живот.
4.
Младостта знае къде да застане. Тя се доближи до дансинга и
загледа, с блуждаещ поглед, танцуващите. Това беше началото...
Начало на една ненаписана повест.