Постинг
06.01.2017 17:26 -
* * *
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 726 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2017 17:47
Прочетен: 726 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 06.01.2017 17:47
РАЗМИСЪЛ
Студено е
и зимата настъпва.
Изгрява ден,
след него тъмна нощ.
Звезди проблясват,
но тъгата подло
надниква и запява своя зов. Блещука изгревът. Земята лудо запява в своя ежедневен впряг. И някъде засвирва, пак отново, забравено возило на моряк.
Забравен зов на светлина предвечна, оставен за допяване,уви... Така решил е днес в нещастна вечност, отхвърлен от живота си...
Дали човек е или нечий пес, пробудил се всред утрото... нощес?
@ 9.10.2015г
* * *
О,моя болко,
в истините свои,
защо не спреш
сърцето да гориш.
Не знаеш ли,
че в твоите окови
не може
светлината да струи.
Предвечна участ
с болката играе,
разтваря се
и пламенно блести.
И вярва си,
дори сама не знае,
че болка свята
няма да боли.
А тя щастлива
ще изтлее само
във чувствата
на своята забрава.
@
9.10.2015г
Студено е
и зимата настъпва.
Изгрява ден,
след него тъмна нощ.
Звезди проблясват,
но тъгата подло
надниква и запява своя зов. Блещука изгревът. Земята лудо запява в своя ежедневен впряг. И някъде засвирва, пак отново, забравено возило на моряк.
Забравен зов на светлина предвечна, оставен за допяване,уви... Така решил е днес в нещастна вечност, отхвърлен от живота си...
Дали човек е или нечий пес, пробудил се всред утрото... нощес?
@ 9.10.2015г
* * *
О,моя болко,
в истините свои,
защо не спреш
сърцето да гориш.
Не знаеш ли,
че в твоите окови
не може
светлината да струи.
Предвечна участ
с болката играе,
разтваря се
и пламенно блести.
И вярва си,
дори сама не знае,
че болка свята
няма да боли.
А тя щастлива
ще изтлее само
във чувствата
на своята забрава.
@
9.10.2015г
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
