Постинг
01.06.2012 20:10 -
гост
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 1157 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2012 20:36
Прочетен: 1157 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 01.06.2012 20:36
Самотен път-
безкраен и
далечен...
Едно дърво
сред орната
земя...
Стои на страж,
покрито
в златна есен...-
В очакване
на зимата добра...
А нейде там-
зад орните
стърнища,
в едно селце
очакват
своя гост...
Но ето,- че
луната
се закрива
и облаци обемат
тъмна нощ...
Светкавици
прорязват
небосклона...
Отеква гръм,
след него
екот втори-
счупен клон...
И момъкът...
Всред нивата заспива...
До свидното дърво
на своя роден дом...
Повява лек ветрец...
Ведрее небосвода...
Прозорче светва...
А нощта отвън
довява вопъл-
вятърът вилнее...
Тъгата трепва
в майчината гръд.
И тръгва в мрака
да посрещне
госта.
И тръпне
от невидимия хлад...-
Та той е нейния
порастнал гостенин.
Пристига днес
с единствения
влак...
Фенерът търси
дирята позната-
надежда плаха-
мъничка следа...
Поспира чак накрая
на нивята...
А сенките потъват
в пустошта...
Предчувствие
сърцето й раздира.
Сълзи напират
в майчини очи...
Къде си сине,чедо,
що не идваш?-
В устата почва
нещо да горчи.
Звезда прострелва
мигом небосклона...
Съзира тя
едничкото дърво...
Решава да почака
в тишината...
Да сподели за миг...-
...
Зловеща участ...
О, злокобна орис...
Това е той!!!...
Разкъсва се нощта.
И вик раздра земя,
небе,простора...
Но там остана
само тя...
Зора приижда...
Земна струя лъхва...
Едно дърво
край майчиния дом
и тя...стои самотна,
до стрелата,
в очакване
на своя свят подслон...
2012г.
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
