Постинг
25.07.2013 03:47 -
* * *
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 1461 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2013 03:52
Прочетен: 1461 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 25.07.2013 03:52
www.vbox7.com/play:6435315b
сън
Сънят ме прегръща
със своята
кротка усмивка,-
прикътал е в пазуха
светлия ден...
Очакващ и нежен,
с желания
светли и чисти-
препуска,
прелива...
и пак се завръща
у мен.
Денят ме прегръща
със своето
плачещо име...
23.2.2012 г.
почти напевно
На уличката
в близкия квартал,
имаше
една бакалничка.
Прозорчетата
светваха с деня,
а привечер
прикътваше
постелята.
Отдавна
те са зейнали
самотни.
Бакалинът
заминал е
далече,-
Един живот
забравен и сиротен...
Бакалничката
в стария
квартал.
09.02.2012г.
монолог
Обичай ме! - ще кажа,-
Но къде си?...
Остави ме
с пречупени крила.
Надеждата
живота ми обеси
на тънка нишка -
плаче пролетта...
Обичам те!...
Това не е въпросът,
дълбаещ вещо,
моето сърце. -
Зората ще залязва
без да проси,
а вечерта прохладна
ще я спре,
ще я целуне
без да я отмине
и любовта ми
няма да умре...
Обичам те!!!
Обичай ме.
14.02.2012г
балада
Преди да замеря с кресчендо
тази тиха балада,
ще погаля за сбогом
моя мъничък стих.
Ще изплача до болка
мойта сладка отрада.
Ще изпея през сълзи
този чувствен триптих.
Ще засвирят камбани
в хор златисто напевен
и повехнали листи
ще поемат деня.
И тъгата в сърцата-
прокоба незвана,
ще отнеме сълзата
от житейския път.
И от мисли метежни,
с тази малка балада,
ще изгреят слънцата
на нашата младост.
налейте узо
Налейте узо
в чашите вековни
със дъх прохладен
като морски бриз,
копнеещ за любови
не-отровни,
а за сиртаки
в своя си каприз...
Налейте узо!!!
Пия до насита...
Капани нека свирят
до зори,-
че тишината мрачна,
незарита
отнема ми желани
добрини.
Налейте узо...
В чашите вековни
да пея- пия
своята любов,
че любовта прекрасна,
неоткрита,
не ще царува
в този свят суров.
Налейте узо...
Вихър да отвява
от плявата
желания потоп.
Налейте узо...
Пия до забрава-
за любовта
и моя светъл Бог!!!
Налейте узо...
сън
Сънят ме прегръща
със своята
кротка усмивка,-
прикътал е в пазуха
светлия ден...
Очакващ и нежен,
с желания
светли и чисти-
препуска,
прелива...
и пак се завръща
у мен.
Денят ме прегръща
със своето
плачещо име...
23.2.2012 г.
почти напевно
На уличката
в близкия квартал,
имаше
една бакалничка.
Прозорчетата
светваха с деня,
а привечер
прикътваше
постелята.
Отдавна
те са зейнали
самотни.
Бакалинът
заминал е
далече,-
Един живот
забравен и сиротен...
Бакалничката
в стария
квартал.
09.02.2012г.
монолог
Обичай ме! - ще кажа,-
Но къде си?...
Остави ме
с пречупени крила.
Надеждата
живота ми обеси
на тънка нишка -
плаче пролетта...
Обичам те!...
Това не е въпросът,
дълбаещ вещо,
моето сърце. -
Зората ще залязва
без да проси,
а вечерта прохладна
ще я спре,
ще я целуне
без да я отмине
и любовта ми
няма да умре...
Обичам те!!!
Обичай ме.
14.02.2012г
балада
Преди да замеря с кресчендо
тази тиха балада,
ще погаля за сбогом
моя мъничък стих.
Ще изплача до болка
мойта сладка отрада.
Ще изпея през сълзи
този чувствен триптих.
Ще засвирят камбани
в хор златисто напевен
и повехнали листи
ще поемат деня.
И тъгата в сърцата-
прокоба незвана,
ще отнеме сълзата
от житейския път.
И от мисли метежни,
с тази малка балада,
ще изгреят слънцата
на нашата младост.
налейте узо
Налейте узо
в чашите вековни
със дъх прохладен
като морски бриз,
копнеещ за любови
не-отровни,
а за сиртаки
в своя си каприз...
Налейте узо!!!
Пия до насита...
Капани нека свирят
до зори,-
че тишината мрачна,
незарита
отнема ми желани
добрини.
Налейте узо...
В чашите вековни
да пея- пия
своята любов,
че любовта прекрасна,
неоткрита,
не ще царува
в този свят суров.
Налейте узо...
Вихър да отвява
от плявата
желания потоп.
Налейте узо...
Пия до забрава-
за любовта
и моя светъл Бог!!!
Налейте узо...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол