Постинг
12.09.2014 15:14 -
ИЗВЪНЗЕМЕН РАЗМИСЪЛ
Зорко Борко Бориславов беше от онези хора, които бяха дошли като гости
на земята, изтъкани от такава материя, че с цялата си сила на
изреченото, можеше да се класира към онези, за които важеше максимата-
"пусто сърце не трае". И въпреки, че сърцето му не траеше,ще се постарая
да го убедя да махне това, което се нарича сърце. Там, където има такъв
орган , да го заключи, защото е доказано, че е от чужд произход, според
новите изследвания за неидентифицираните обекти /мое изследване/. И така
след дълбокомислени мъдрувания Зорко Борко Бориславов се преименува на
Зорко Бориславов. Но Зорко си остана Зорко и де що видеше претегляше,
прошнороваше и класираше към съответните недоносени необмислени
недомислия. А това трябваше да става тайно. Зорко с последни сили се
стараеше да угоди на заобикалящите го, за да прикрие своята
извънземност, независимо, че вече беше без сърце. Но те и не го
забелязваха. Купищата дини се извисяваха на всеки ъгъл и улица. Колкото
търговците рекламираха продукцията си, толкова територията на страната
растеше. Това малко затрудняваше борсовите посредници, които се стараеха
да я увековечат с документи. Фактурите се хихикаха , подавайки се из
нечий джоб, но това не пречеше да има родно производство. Така Зорко,
без да иска,забелязваше книжните знаци, които изчезваха от един джоб, за
да се настанят самодоволно в началническия. А началници дал бог. И те
бяха... За тях не мога да кажа с точност какви са, но успяваха да
задоволят, по един или друг начин, своите необходимости. А Зорко витаеше
из своето пространство. Но вече без сърце, което в дадения случай можеше
да му помогне, та да не се терзае за чуждите действия.Но защо ли очите
му бяха дадени. Той не можеше да не забележи, пък и да чуе това, което
масово се лансираше по медии- "по делата им ще ги познаете". Този текст
се поставяше пред и зад дела и не дела, като извисяваше делача в
собствените му очи. Но Зорко бдеше. Той обсъждаше, анализираше и
лансираше собствените си идеи и виждания. И в този случай анализа го
навеждаше на нови мисли: - По чие дело Бог би познал своите?- по делото на Каин или на Авел? - По какъв признак да се обединим срещу злото?- по тези, които Бог е
нарекъл варосани гробници или по делата на тези, които са съучастници
във възкресението? - По чие дело на любов да се уподобим?- по тези, които са убивали и
убиват физически и духовно, или по делото на Мария Магдалена? Така разсъждаваше той във вместилището на новата си личност. И ето,че дойде ден,в който мислеше,че моментът е велик, за да смъкне
маската на опонентите си.Той се втурна, с всички сили, към крайната цел. Но там го очакваше разочарованието ,с ръце на хълбок.Фактурите
липсваха,доказателства нямаше, но липсваше и най-важния барометър за
наивността. Сърцето в своя път на развитие от извънземно се беше
устремило към други селения.Беше напуснало Зорковото обиталище в
неизвестна посока.
на земята, изтъкани от такава материя, че с цялата си сила на
изреченото, можеше да се класира към онези, за които важеше максимата-
"пусто сърце не трае". И въпреки, че сърцето му не траеше,ще се постарая
да го убедя да махне това, което се нарича сърце. Там, където има такъв
орган , да го заключи, защото е доказано, че е от чужд произход, според
новите изследвания за неидентифицираните обекти /мое изследване/. И така
след дълбокомислени мъдрувания Зорко Борко Бориславов се преименува на
Зорко Бориславов. Но Зорко си остана Зорко и де що видеше претегляше,
прошнороваше и класираше към съответните недоносени необмислени
недомислия. А това трябваше да става тайно. Зорко с последни сили се
стараеше да угоди на заобикалящите го, за да прикрие своята
извънземност, независимо, че вече беше без сърце. Но те и не го
забелязваха. Купищата дини се извисяваха на всеки ъгъл и улица. Колкото
търговците рекламираха продукцията си, толкова територията на страната
растеше. Това малко затрудняваше борсовите посредници, които се стараеха
да я увековечат с документи. Фактурите се хихикаха , подавайки се из
нечий джоб, но това не пречеше да има родно производство. Така Зорко,
без да иска,забелязваше книжните знаци, които изчезваха от един джоб, за
да се настанят самодоволно в началническия. А началници дал бог. И те
бяха... За тях не мога да кажа с точност какви са, но успяваха да
задоволят, по един или друг начин, своите необходимости. А Зорко витаеше
из своето пространство. Но вече без сърце, което в дадения случай можеше
да му помогне, та да не се терзае за чуждите действия.Но защо ли очите
му бяха дадени. Той не можеше да не забележи, пък и да чуе това, което
масово се лансираше по медии- "по делата им ще ги познаете". Този текст
се поставяше пред и зад дела и не дела, като извисяваше делача в
собствените му очи. Но Зорко бдеше. Той обсъждаше, анализираше и
лансираше собствените си идеи и виждания. И в този случай анализа го
навеждаше на нови мисли: - По чие дело Бог би познал своите?- по делото на Каин или на Авел? - По какъв признак да се обединим срещу злото?- по тези, които Бог е
нарекъл варосани гробници или по делата на тези, които са съучастници
във възкресението? - По чие дело на любов да се уподобим?- по тези, които са убивали и
убиват физически и духовно, или по делото на Мария Магдалена? Така разсъждаваше той във вместилището на новата си личност. И ето,че дойде ден,в който мислеше,че моментът е велик, за да смъкне
маската на опонентите си.Той се втурна, с всички сили, към крайната цел. Но там го очакваше разочарованието ,с ръце на хълбок.Фактурите
липсваха,доказателства нямаше, но липсваше и най-важния барометър за
наивността. Сърцето в своя път на развитие от извънземно се беше
устремило към други селения.Беше напуснало Зорковото обиталище в
неизвестна посока.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол