ПОД ШИПКОВИЯ ХРАСТ
Сгушена под шипковия храст, малката горска теменужка не помръдваше. Опиянена от звуците на настъпващата пролет размишляваше... - Как ли изглеждаха другите цветя?...  И ето утрото И предложи нови разкрития. Нейното убежище беше покрито с неподозирано множество напъпили тревички. Малката теменужка се радваше.Тя очакваше новите съседи с голямо любопитство.  Не мина много време и тревичките започваха да стават цветенца, а някои се забавяха в очакване на ново случване. Въпреки,че се чувстваше самотна малката теменужка усещаше все  нови и нови присъствия. До нея се беше появила дебела непозната, която будеше  любопитство. Каква ли ще е тази непозната? -си помисли,  като не откъсваше поглед от нея.  А тя, усещайки погледа й, с всеки миг променяше вида си. Растеше, растеше...Появяваха се увити, а след това цели назъбени листенца. Теменужката я помисли за жълтурче, но набъбналите пъпки предвещаваха друго. Изкласила много над нея, тя се развиваше в клончета и трънчета, докато малката теменужка започна да се задушава. И когато, с последни сили погледна, на върха се беше появил магарешки бодил. Тя осъзна,че това развитие на нещата не предвещава добро за нея. Бодилът се развиваше и дебелееше. Малката синя теменужка поглеждаше, но вече силите я напускаха, а когато наведе главица, усети малка палава ръчица да се промушва към нея с радостен писък. Момиченцето щастливо показваше на  майка си желаната находка. Тази радостна глъч върна силите й. Тя изправи главица и се усмихна. На утринта, поела от горската роса, малката теменужка се събуди за нов живот. Звън на хлопки, от приближаващо стадо, долетя до нея. Прикрита зад големия шипков храст, тя се любуваше на новия ден. Беше забравила за бодила, който, в своята извисеност, беше послужил за храна на селското магарe.
@

   
  

Здравей, mihala, хубав разказ. Заглавието ме върна в детството, когато гледах филмчето"Приказки под шипковия храст''. Мисля, че беше чешко. Поздрави!

А това е от моето детство.Поздрав