ПРЪВЧО или... начало
Ех, как ми се иска, иска, иска... да взема една платформа и да дръпна ръчката... напред -назад, напред-назад.. .Па да препусна из хоризонта. Да гледам как се боричкат за места в превозните средства, а аз ,господар на положението ,да летя с бързината на електричка. Ех, как ми се иска, иска и пак иска, да препускам без да мисля за пресечни точки и тем подобни, а да гледам космическия изгрев горе и да се смея на тези долу,които се надяват на нов космически завършек. Така си мислеше новоизлюпеното ембрионче. Епруветката му беше станала тесна и то полагаше всички усилия да излезе от нея. Вълнистите клонки, които се отразяваха на стъкления хоризонт озадачаваха, все още, неизясненото му съзнание. То си движеше телцето така, че обхванатата долна част постепенно се отделяше от цялата обвивка. С чувството, че е способно да постигне пълна свобода , не преставаше и като изпусна необходимите невидимости, се осбоводи. Главичката му се подаде, а след нея и телцето започна да се изхлузва от принудителния затвор. Ох, помисли си, свобода. Още от първите пориви за живот , то почувства що е свобода. Къде се намираше? Наоколо само колби и епруветки, и всяка със своето собствено предназначение. Пръвчо, събори епруветката си и излезе, пълзейки с достойнство. Още с първите мигове на своето съществуване беше станал човек с достойнство. Но какво му беше очудването, когато съзря събратята си ,немърдащи, в съседните колби. Опитни човечета, той се хвана за главичката. Това просветление му беше дошло с чувството, че е съвършен. На масата имаше още много и най-различни създания, приличащи и неприличащи на човечета, и всички бяха замразени.Такава участ го очакваше и него. С тази мисъл хукна да бяга , но с тези мънички крачета можеше само да се търкаля и премята, и то го вършеше с цялото си желание за спасение. Както обикаляше масата, от близкия шкаф изскочи стара опитна мишка. Тя завъртя опашката си и обви Пръвчо като с ласо. Той отново беше в капан... но на следващия ден на работния плот нищо не шаваше. Пръвчо не се движеше. Той беше упоен и не съзнаваше, че тази илюзия беше предизвикана от сътрудника на лабораторията, старата мишка. В нея беше вкаран чип за послушание и тя стриктно изпълняваше задълженията си. Но в Пръвчо беше нещо збъркано и вместо да лежи, той скокна и започна да пее. Така лабораторията се превърна в арена за шоу. Дали Пръвчо не беше посетил Италия, че като пътувах по магистралата ми се счуваха неговите песни?!?... Така Пръвчо пръв изобрети нов патент за възпроизводство и достигна висините на вселената.

@

ИНДИВИДУАЛНОСТ И ПОЛИТИКА- ХИМИОТЕРАПИЯ
Ще започна разказа си с "имало  едно време"... Каквото и да е  имало, предполагам, че от някои  е вече забравено. Но дали не е  добре, понякога, да си  припомняме, макар и отделни  етапи, от това минало? Например:  Едно време бяха създавани женски  организации. Но защо ги  споменавам точно тях? Защото  искам да се почувствам като част  от едно цяло. Цяло, в което няма  феминистки разделения, няма щяло  и нещяло, няма обича ме- не ме  обича, няма тоз такъв-онзи  онакъв, няма различия в  религиозно отношение. Едно цяло.  Една земя, едни човеци, които  Бог е създал по Негов образ и  подобие. Вселена, в която всички  живеят в мир и разбирателство.  Ето за това споменавам женската  организация, която защитаваше,  някои изконни човешки права,  между които и мира на земята. А  сега какво? Няма женски  организации или ако има, то те  са се изпокрили в миши дупки,  или в нечии чужди дупки. Жените  се обезличиха и започнаха да  конкурират секс гумената  индустрия. Тук можем да си  зададем въпроса:- Защо?!? Кой  със своите психотестове и  психо-опити, им внуши и  продължава да им внушава  ненужността им, като им  подхвърля някакви ненужни сухи  корички хляб. Да не забравяме,  че сме създадени от реброто на  Адам, което предполага и по- висше създание от мъжа, който е  направен от кал. И ако мъжете  понякога не мислят с главния си  мозък, то жената е тази, която  трябва да му поставя шапка, за  да не изстине. Тук навлизам в  друга територия на семейни  отношения, което не е цел на  разказа ми. Има философи, които  са разглеждали тези въпроси, а  аз като икономист ще кажа:  Икономиката е съвкупност от  цяло. И за да е в изрядност, не  трябва да се разкъсва на  парчета. По конкретно имам  предвид човек, като част от това  цяло. Незадоволената единица-  човек, не може да покрие  неблагополучията на самоотлъчили  се, по различни подбуди,  индивиди, за да задоволи тяхните  нужди в рамките на цялото. А още  по-малко тези същите,  самоотлъчили се индивиди, да се  стараят да постигнат  елиминирането й. Имам предвид  елиминирането на човешката  индивидуалност, защото цялото, в  своята съвкупност, е множество  от индивидуалности. Не всички са  еднакви, но всички са Божии и  този, който не е достигнал до  тази истина, а се ръководи от  своите егоистични цели, то той  не може да се нарече Божий. Той  е все още в първичен стадий на  развитие и всяко личностно  самоизтъкване не може да покрие  липсата на знание. Но това води  до смущение в цялостното  развитие на съвкупността т.е.  този индивид е паразит и като  такъв, трябва да бъде  обезпаразитен. @

  БИТИЕ   Много психо индивиди се навъдиха, но никой не познава психо-маймуната.  Така започнал своето изследване нашият учен, застанал пред клетка в зоопарка.Той гледал и изучавал с часове една маймуна. Точно тази, за която Дарвин бил решил,че сме произлезли от нея. Държал в ръката си руло вестник, като на първа среща с непозната девойка. Стоял и гледал...  Това направило впечатление на най- старата маймуна. Той я гледал и тя, застанала точно срещу него, започнала, с издадена устна като колелце, да го гледа право в очите. Ученият се зарадвал. Вече си повярвал,че е създал контакт, за който от  дълго време мечтаел. Маймуната, като видяла, че държи нещо,си помислила,- пак ще се хапне бананче, но нищо...  Завъртяла се с неудовлетворение и гняв. В нея се завихрил неприязън,- Тоя даже няма и едно косъмче, но като се почесала, узнала,че и при нея липсват. Тогава навела очи и затърсила някоя буба.Ученият постоял известно време, а мисли се реели над главата му.  - Дали ме позна, та толкова дълго ме гледа? Решен да отиде и следващия ден в зоопарка се прибрал в къщи, а маймуната се свила на клончето с една мисъл,- как ли този нехранимайко ще се сгрее, като се е разголил толкова? Така всеки поотделно разсъждавал за собственото си битие, но никой от тях не  разбрал за мислите на другия и ученият не стигнал до извода,че маймуната е по-висше създание от него, защото външните белези не са били тези,за които пишат, че оформят индивида.
@

                   

поздрави

Да се надявам,че не ти е доскучало.Твоето мнение е от значение за мен.Успех!